| Най-обичам у дома вечер да се прибера. Вредом спуска се тъма, няма вече вън игра. Няма хора, няма звън, няма птичи гласове. По дворовете без сън само вятърът снове. А пък в къщи огън грей. Топла пита се пече. Татко влиза и се смей. Щипе ме: „Здравей, момче!“ Сяда и рисува с мен къщички и зверове, плет с един петел червен и висо-око върхове... Вън навред лежи тъма. Няма вече вън игра... Най- обичам у дома вечер да се прибера. |
Владимир Голев
