ДНЕС, ДЕЦАТА СЕ ЗАПОЗНАХА С НАРОДНАТА ПРИКАЗКА "НАЙ-ХУБАВОТО"
Имало едно време прочут мъдрец. Той си имал едничко момиченце. Хубава била къщата на мъдреца – висока, светла, с много стаи, с цветна градина. Играело си малкото момиченце в градината, тичало из хубавата къща, обикаляло всички стаи. Само в една не влизало. Тя била заключена. Един път момиченцето се помолило на мъдреца: - Пусни ме, татко, да вляза в заключената стая. Тя ще да е най-хубавата. - Наистина – отвърнал бащата – там е заключено най-хубавото. Но ти си мъничка още за него. Като пораснеш, ще го получиш и ще му се радваш, докато си жива. Расло девойчето, порасло. Дал му мъдрецът златния ключ от заключената стая. Припнало то, отключило вратата. Но що да види – хурка, вретено и разтворена книга. Нищо друго! Отишло девойчето при татко си и му рекло през сълзи: - Ти ми казваше, тате, че в заключената стая било най-хубавото, пък аз намерих там само хурка, вретено и книга. - Но това, дъще, е най-хубавото – рекъл мъдрецът. – хурката и вретеното са трудът, книгата – учението. От тях няма нищо по-хубаво на тоя свят. Всичко добро е постигнато с труд и знание.
